Самата RAM бива много видове. И в частност ако ви интересува, ще драсна нещо за самите видове на самият край на този пост. Тук само ще споменем че тя бива SIMM, DIMM и RIMM. Вие по всяка вероятност използвате DIMM.
Класификация може да се направи и според технологията и организацията, използвани при чипа памет - въпреки, че всички чипове са DRAM, те са доста различни - върху един модул на DIMM памет може да има SDRAM, DDR или друг вид чипове. Най-често ще се сблъскате със DDR, затова ще му обърна специално внимание, а останалите видове можете да прочетете на края на този пост(ако все пак се интересувате). Най-вероятно ползвате(или ще ползвате) DDR2/DDR3.
Когато купувате памет най-голямо значение има нейният размер и скорост. За размер както сами се сещате - колкото повече, толкова по-добре. Там няма как да ви излъжат, дори и да искат. Но скоростта? Там по принцип си премълчават и ви пробутват някаква стара памет с ниска скорост, или висока латентност. След това вие имате много памет, но компютърът ви не се държи добре(за което е виновен само Windows, без съмнение ). Сега ще си кажем няколко думи за скоростта.
Скоростта се представя в MHz. Скоростта която покрива DDR2 е в диапазона от 400MHz, през 533MHz, после през 667MHz, минавайки покрай 800MHz, достигайки 1066MHz. Ако някой се опита да ви продаде DDR2 на по-малко от 800MHz - това е пладнешки обир. По принцип така си изчерпват залежалите количества които никой не иска да купи от тях, или печелят 5-10 лева, като не ви споменват че ви слагат по-бавна памет. Естествено колкото повече мегахерци е съответният модул памет, толкова по-висока е цената му. Разликата между DDR2@667MHz и DDR2@800MHz е около лев и петдесет(при количества на едро, за 1GB модул). Препоръчвам ви да не купувате нищо което е под 800МHz. Изборът ви между 800 и 1066 мегахерцовият вариант е прост - колкото по-бързо, толкова по-добре. Преди това обаче проверете дали дънната ви платка(motherboard) поддържа памет с такава скорост - за да има реален смисъл да купувате толкова бърза.
Скоростите при DDR3 са както следва 800MHz, 1066MHz, 1333MHz, 1600MHz, достигайки в отделни случай до 2100MHz. Като градивно с увеличаване на скоростта цената се увеличава. Логично. :goatee:
Ако случайно се чудите дали да изберете между DDR2 или DDR3 - зависи какво поддържа дънната ви платка. Тя поддържа или единият вариант, или другият(много, наистина много рядко и двата варианта). Така че с избора си на дънна платка вече сте решили каква памет да си купите. При DDR3 положението е почти сходно - няма абсолютно никакъв смисъл да купувате 800 или 1066 мегахерцов вариант на DDR3 - на определени тестове той се справя по-зле от предшественика си DRR2 на същите скорости. Тоест DDR2@1066MHz>>DDR3@1066MHz. Смислено е да екипирате системата си с DDR3 на поне 1333MHz или 1600MHz. В противен случай само сте дали пари на вятъра за система която може да използва DDR3.
Латентността на модулите памет. Сложно понятие - който и да питате все интелигентни неща ще чуете. В общи линии това са времената за изпънение на операции в определени части от паметта - какви точно, можете да прочетете на края на поста. По принцип са в наносекунди и записани изглеждат горе-долу така "5-5-5-15". Както отново се досещате - колкото по-ниски са стойностите, толкова по-хубаво. По принцип за DDR2 за момента е нормално да използвате памет със CLK стойности 4-4-4-12. Ако търгнат да ви продават нещо с по-високи стойности от тези(максималният компромис е до 5-5-5-15, но то пак зависи от вас), можете спокойно да им обясните че подобни бавни неща на вас не ви трябват... вие искате поне от нормалните, ако не и от бързите. За DDR3 може да подходите малко по-консервативно, тъй като това е сравнително нова технология и там все още е техночески невъзможно да се достигнат ниските CLK стойности на DDR2. С увеличаване на MHz-ците, респективно се увеличава и латентността(и при DDR2, и при DDR3). Но е напълно нормално да намерите модул DDR3@1600MHz, който да е с CLK стойности 5-5-5-15. Същият модул, обаче със стойности 4-4-4-12 ще струва доста по-скъпо. А DDR3@2100MHz e за момента с нормални стойности на CLK от порядъка на 7-7-7-21. С времето тези стойности ще се подобряват, така че като прецените колко време е минало от написването на това което четете в момента, можете да прецените и какви да бъдат изискванията ви по тези параграфи.
Последният елемент е Dual-Channel технологията. Тя има различни реализации, но на кратко казано това са два канала за памет. Трафика на информация става два пъти по-бързо от обикновенно. За целта обаче ви трябват два сравнително еднакви модула памет - да работят с една и съща скорост(MHz), да имат една и съща латентност(CLK) и да са еднакви по размер. Естествено, с малко по-майсторско пипване тръгват и напълно различни модули памет, но често това води до неочаквани грешки или забиване на самият компютър. Именно за тази цел, ако искате да включите Dual-Channel се продават модули KIT - тоест два модула памет, на един и същ производител, с едни и същи характеристики, които са били тествани че работят заедно коректно. Тяхната цена дори е по-ниска, отколкото на два модула, които да си купите поотделно(и да не сте сигурни дали все пак няма някакво разминаване).
С новите процесори на Intell - Core i5 и Core i7 навлиза широко и паметта за триканален режим. По своята същност тя извършва същите неща като Dual-chanel технологията, но както се досещате използва три канала вместо два.
Да обощим накратко до тук:
1) Размерът на паметта ви - колкото повече, толкова по-добре. За текущите системи това са 2 до 4 GB RAM.
2) Скорост на паметта - колкото по-висока, толкова по-добре. Поне 800MHz за DDR2 и поне 1333MHz за DDR3.
3) Латентност на паметта - колкото по-ниска толкова по-добре. Най-много 4-4-4-12 за DDR2 и най-много 5-5-5-15 за DDR3(7-7-7-21 за 2100MHz-цовият вариант).
4) Дву(много)-канален режим(Dual Channel) - aко имате финансова възможност е добре да си купите 2(в някои варианти 3 - според дънната ви платка) платки RAM памет която да пуснете в дву(много)-канален режим.
Приложение 1 - видове RAM:
SIMM - съкращението идва от Single In Line Memory Module. Този вид RAM има два подвида - 30 пинови и 72 пинови. Думата “пин”(от английското "pin") означава извод на модула с памет, който контактува директно с дънната платка(mother board). Физически 72 пиновите памети са с около 2-2,5 см по-дълги, но трябва да акцентираме че те прехвърлят информацията на части от по 32 бита, докато при 30 пиновите размера на прехвръляната информация е 8 бита (което ги прави около 4 пъти по-бавни). И двата вида не са в широка употреба от доста време - някои от познатите ми ги ползват за ключодържатели :)
DIMM - съкръщението идва от Dual In Line Memory Module, което подсказва че са наследници на SIMM паметите, но вместо единични модули се ползват двойни. Условно казано това са два SIMM чипа в един корпус. Физически са с около 2-2,5 см по-дълги от 72 пиновите чипове, но притежават 168 извода, прехвърлящи прехвърлящи по 64 бита. Това е паметта, която се използва в момента. За преносимите компютри има версия на тези DIMM памети, които са наречени SODIMM (Small Outline DIMM) - те са по-къси, притежаващи 72 или 144 пина, прехвърлящи съответно по 32 и 64 бита.
RIMM - Rambus In Line Memory Module - това е отмрял стандарт, който Intel се опита да въведе. Поради относително високата си цена и нищожните преимущества които имаше пред останалите видове памет хората просто отказаха да я купуват :) Интересното при нея е наличието на мини-радиатор, който да спомага топлоотделянето, понеже този тип памет загрява доста повече от останалите.
Приложение 2 - Класове памети
FPM (Fast Page Mode) DRAM - това е първия широко разпространил се вид памет, който е придобил известност само като DRAM. Предимството на този вид памет, което ги е наложило над останалите технологии е възможността за по-бърз достъп до данни, разположени на един и същи ред (вътре в чипа памет отделните клетки са подредени като таблица с редове и колони - нещо като таблица на Excel :goatee: )
EDO (Extended Data Out) - много близка до FPM DRAM, но с модификация, която позволява последователния достъп до паметта да става по-бързо, като по този начин контролера на паметта спестява време, изпускайки някои операции - задължителни при FPM. Печалбата в производителността е около 15-20%.
S (Synchronous) DRAM - Тази памет беше широко разпространена за компютрите в периода от 1996-та до към 2001-ва. За разлика от изброените технологии SDRAM е проектирана да се синхронизира с базовата честота на процесора, така наречения FSB (Front Side Bus). FSB е скоростта, с която дънната платка “разговаря” с процесора, паметта или друг компонент в компютъра ви. Скоростта на процесора се получава като се умножи тази базова скорост (FSB) с някакво число (множител) - 6*66.7=400Mhz или 5,5*100=550Mhz. Синхронизирането на скоростта на паметта с FSB позволява да се избегнат времената когато процесорът изчаква, понеже може да се предвиди кога точно данните ще са на разположение. Когато тази възможност за предвиждане се съчетае с техниките interleaving, bursting, pipelining, получава се много по-голяма бързина. Скоростите, с които работят SDRAM паметите са 66, 100, 133Mhz
DDR (Double Data Rate) SDRAM - Вие най-вероятно използвате разновидност на този вид памет. Тя е разновидност на SDRAM - базира се на пренасянето на двойно повече информация за единица време при същата скорост на FSB. По такъв nачин, ако имаме FSB от 133Mhz, скоростта, с която би работила DDR e 266Mhz, докато SDRAM би работила на 133MHz. Съществуват версии DDR, DDR2 и DDR3. Първоначално DDR е с честоти от 200MHz, 266MHz, 333MHz и 400MHz. Вие най-вероятно ползвате DDR2, чиито честоти варират както следва 533MHz, 667MHz, 800MHz, 1066MHz. DDR3 паметите навлизат бавно за момента, техните честоти са както следва: 800MHz, 1066MHz, 1333MHz, 1600MHz, има и варианти на 2100MHz.
Приложение 3 - Разясняване на CLK стойностите
Времевите стойности(например 3-3-3-9) за които стана дума измерват закъснението на самият чип когато извършва вътрешна операция. Най-известната стойност е CAS Latency("CL" време за достъп) и измерва колко цикъла(1Hz = 1 цикъл) ще закъснее чиът преди да върне информацията поискана от процесора. На памет с CL 4 ще й отнеме 4 цикъла преди да достави информацията.
Общата информация за паметта задължително съдържа опис на закъсненията при определени оперции, записани по следният начин - 2-3-2-7 (четири числа с тиренца, може и точки вместо тиренца или някакъв друг разделителен символ). Операциите които се крият зад тези номерца са както следва CL-tRCD-tRP-tRAS-CMD. Ако имате памет 5-6-7-18, това означава: CL=5 - tRCD=6 - tRP=7 - CMD=18, измерено в наносекунди. За да разберете по-добре тези стойности си предствете че паметта е нещо като таблица на ексел - с колонки и редове, където се запазват данните от които имате нужда:
* CL: CAS Latency - Времето което изминава за периода между изпращането на команда към паметта и времето в което тя започва да отговаря.
* tRCD: RAS to CAS Delay - Времето което изминава между активирането на линия(RAS) и това на колона(CAS) където се съхраняват данните.
* tRP: RAS Precharge - Времето което изминава докато се прекъсне достъпа до една линия, за да се осъществи достъп до друга линия от данни.
* tRAS: Active to Precharge Delay - Времето което трябва да се изчака от последният достъп до паметта, за да се осъществи достъп отново.
* CMD: Command Rate - Времето което изминава между активирането на чипа и времето в което е възможно да бъде изпратена първата команда към паметта. Тази стойност понякога може да не е записана.
NB колкото до процесорите можеш сам да си ги видиш на този адрес:
http://www.notebo...129.0.html , но гледай да не се подведеш към нисковолтажните - можеш да ги познаеш по № на модела има U в края.
Когато се ориентираш към някой лаптоп, можеш да си пуснеш system req тест за да видиш как ще ти върви играта.