Sweeper началото ! Част 1-ва

Много от вас са били част от тази игра, традиция а може би и "религия". Променяща се с годините развивайки се в различни стадии под различни имена и общества.Ще ви разкажа историята на човек играл играта от самото начало 1998 година достигайки нейният "край"(или ново начало ?)

Докато си цъкам на Age of empires на вратата ми се звъни, съседа отсреща направо е полудял (приятел на име Андрей).
-Идвай бързо !!! (крещейки с най-голямата усмивка на света).
Не знам защо но отивам,влизам у тях а той застава пред пц то и цъка нещо. След миг излиза на екрана нещо цветно пишейки "StarCraft".Невиждана графика, извънземни и какво ли още не.... той зарежда някакъв сейв и виждам голямата буболечка в някаква пустиня.
Какво е това?- попитах аз.
Ривър, гледай кво прави ... за миг полетя топчето искрящо в очите ми и се взриви... Тогава всичко се промени.Семето бе пуснато и всичко започна.
Нямаше и един час по-късно вече цъках с протос.
Дали това бе наистина началото ? Дали бе илюзия, губейки години от живота ми или просто бе най-голямото приключение в него ? Прочетете моята история и ще разберете.
Ярост, страх , нетърпение , желание , удовлетворение , лъжа , истина , измама , коварство , хитрост , сръчност , признание , успех , труд , тъга , мотивация , сила .... това са само част от думите могли да опишат всичко тези емоции и премеждия които играта ми е дала. И да с ръка на сърцето мога да каже, че това бе приключението!

Тъкмо бях завършил седми клас и ни преразпределиха с нови съученици. Новите ми съученици се играеха тази игра по-дълго от мен и бяха доста добри, поне по това което слушах. Дори си имаха клан "BM" в който поисках да влезна, но ми беше отказано защото е само с покана.Нямах търпение да стана по-добър за да ме приемат в този отбор.
С течение на времето обсъждахме играта много и не спирахме да събираме малкото си пари за закуски за да отидем в клубчето до училище в 7:30 сутринта, и да играем крафт. Играта набираше скорост, все повече и повече.Стратегии ,... нямаше спиране....
Дойде лятото, всеки забегна на село ,а аз си пуснах интернет по модема. Тогава чух за баттле-нет. Е това беше върха на черешката !!! Да играеш срещу друг човек ? Защо не казах си аз и започнах... играехме по цял ден, сутрин, обед, вечер. Чували ли сте за дуплекс ? Е, ако не сте знайте това направо накара съседите да ме мразят. Покрай тази игра се развиха и първите големи клубове , Matrix ,Инферно и oще някви в люлин имаше.
Тогава дойде 1-виа турнир!!!!
Беше едно клубче,"При гаро" му казвахме. Намираше се до сточна гара, близо до училището ми. Не въднъж сме ходили там в 7 сутринта с надеждата да има някой за да поцъкаме.Естествено бягайки от първи час и събирайки всичките си пари за да играем час, а дори понякога по-малко.
Турнирът беше по 2-ки и аз бях с Андрей. Нямаше много хора и не познавах никой, но адреналинът ми бе на 100 %. Входът беше 5лв(колкото закуските ни за цяла седмица и отгоре), но всеки бе събрал от някъде. Съответно паднахме в първи кръг и се прибрахме, беше тъжно и много горчиво усещане. Имайки съвсем различна представа за играта, мислейки се за силен! Там бяха играчи с странни никове, никове като Didi8[BG], [o]Mr.X, KurMur, Goro, Zeerax, Stilgar.. и много други.
Дори до колкото си спомням Stilgar игра с някакво момиче. Както и да е весела работа.Колкото весела толкова и тъжна... загуба в първи кръг.
Мина време не се предадохме и продължехме играта, все повече играта набираше скорост и в частност 2-ките, когато дойде турнира в Matrix-1. Имаше голяма реклама по сайтове по б-нет, навсякъде!!!! Отново отидох с Андрей... не можеш да повярвам на очите си!!! 150 двойки ( 300 човека ) огромен турнир.
Седяхме отпред пред врътата в тълпата народ а отвътре се показваше някой човек с схема написана върху 6 листа които държеше като книга.Извикваше поредната двойка и отново се прибираше. Седяхме там и чакахме с затуптели сърца, чакахме и се надявахме този път поне един път да бием.
След около 9 часа извикаха и нашите имена. Пътят през вратата беше плашещ, никога до сега не бях влизал в такъв клуб. Вратата се отвори а пред мен имаше стълбище надоло. Погледнахме се смутено и продължихме по стълбите надоло. С всяко стъпало адреналинат ми се покачваше колкото и страхът от опонентите ни. Все пак бях на 14 години!!
-На сам елате! - Извика глас от дясно.
Докато се осъзная вече се намирах най-отдоло на стълбището.Около мен се чуваше единствено щракане и цъкане на стотиците компютри които бяха заети от концентрирани играчи. Всеки казваше на другия какво да прави и къде да атакува.
Вървейки към нашите компютри надничах през мониторите на другите с искри в очите ми и виждайки нивото на всички. Просто беше уникално, бих седял цял ден да гледам само.
Нямаше и трийсет минути по-късно, когато вече се намирахме извън клуба.( Отново паднали първи кръг ).
Прибрах се вкъщи мислейки за случилото се, но вече не мислех за това как съм паднал, а за това как ще тренирам и ще стана по-добър.
Училището си вървеше, а СтарКрафт се играеше от все повече хора. Батъл-нета направо се пръскаше по шевовете и ето излезнаха и първите отбори. Ако трябва да съм честен единствените Български отбори в самото начало които помня са "Me" и "BM".
Дойде другото лято което премина в игра на СтарКрафт и Футбол, като с нетърпение очаквах да започне училището и да се съберем в кварталния клуб. Просто исках да тествам себе си спрямо това което беше преди.
Събрахме се редовните 4 човека които играехме ( [BM]Al, [BM]Batman, [BM]Cafo и започнахме, като по чудо направо доминирах играта. Не можех да повярвъм на напредакът си, но дали беше достатъчно ?
С започването на учебната година започнаха и турнирите. С всяка изминала година те ставаха все повече и повече. Почти всеки уикенд имаше турнир по старкрафт и то главно по 2 на 2.
Скоро след това имах ново изпитание, да играя с играчи от "BM" и да се опитам да влеза в отбора.
Дори не помня в кой квартал се намирам, виждам трамвай и високи блокове и някакви магазини.
-Хайде по-бързо,че няма да ни чакат вечно - Измърмори ми Батмана дърпайки ме за якето.
А той дори не знаеше,че бях излъгал нещо нашите за да не се прибера навреме.
Не след дълго се озовах в някакво квартално клубче в Красна Поляна. Лека миризма на застояло шум от цъкане на клавиатури и дебел чичко зад гише с компютър.
-Комп ли ви трябва - Измърмори чичкото
-Не ние имаме запазен - Отвърна Батмана с самочуствие, сякаш го познават и той е легенда там.
Кой знае за мен те си бяха легенди, може би не само за мен.
Батмана ме заведе навътре в клубчето,а там седяха и не играеха 3-4 човека. Бях доста притеснен, но и интусиазиран в същото време.
-Това е Sweeper - каза им Батмана, а те ме погледнаха леко надменно.
-Да започваме - Каза един от тях и седна на един от компютрите.
В продължение на 2 часа играх с всеки един от тях и успях да победя. Накрая имаше нещо като митинг на който трябваше да се реши.
Седях отвън и чаках, чаках и не знаех какво става.Не след дълго се появи Батмана с лека ехидна усмивка.
-Приет си - Отговори той, и ме потупа по рамото.
Не можех да повярвам и нямах търпение да се прибера и да напиша новият си никнейм в батъл-нет "[BM]Sweeper".
Времето минаваше, появяваха се нови игри които се опитваха да засенчат любимата ни игра. Появи се CS 1.5. Много хора започнаха да я играят, но играчите не старкрафт не намаляха. Батъл-нета поддържаше нивото на играта и играчите, и сякаш не ни пускаше.
Никой от нас не знаеше какво всъщност се случва на хиляди километри от нас и , че тази игра се превръща в едно наследство, една история за една друга нация. За това обаче по-натам. :)
Не след дълго излезе пач на играта SC:BW. Беше адски интересно, нови юнито и нови неща. Вече имаше как да се противопоставим на така имбавото марини с медици.Беше махнат бъг-ът на терана да се премести базата до минералите и всичко някак беше по-различно.
Нови стратегии плувнаха в батъл-нета и турнирите само това и чакаха!!!
Докато се осетя вече знаех за следващият турнир по двойки в Люлин. Знаех,че скоро не е имало турнир и знаех,че доста добри играчи ще отидат. Попитах Андрей дали иска, но той нямаше възможност. Доста време се чудех какво да правя и с кой да отида и така и не намирах решение.
Имаше една седмица до турнира а аз още нямах с кой да играя....
Беше четвъртък сутрин 7 без 15. Седях замислех в червеното ( кафе пред училище в което се събирахме) чакайки да се появи някой от моя клас за да си побъбрим преди часовете.
Вратата се отвори а през нея влезе Батмана. Видя ме да седя сам на масата взе си кафенце и дойде при мен да си полафим. Започнахме да си говорим за играта и аз споделих,че няма с кой да играя на идващия турнир.
-Ти с Cufo ще играеш нали - Попитах аз
-Ами май няма да играем на този турнир, той няма да е в София уикенда - Отговори Батмана, леко разочарован.
Миг мълчание и идеята веднага изкочи.
-Ами ако искаш може двамата да отидем да играем - Аз няма с кой да играя, апък смятам че може да се получи.
-Хмм окей, да пробваме - Каза Батмана усмихнат.
Явно и на двамата много ни се играеше, но досега не смятахме,че можем да играем един с друг.Питате се ли се Защо ?
Нямам отговор на това, наистина нямам. Може привързаноста ни към предишните ни съотборници да е била причината....
Уикенда идваше а аз вече не издържах. Това беше моментът и знаех,че ще се представя по-добре от преди. Батмана беше доста по-добър играч от Андрей, много стабилен и мислещ.
Притесняваше ме само това дали ще има синхрон в играта ни.

В Люлин съм, Неделя е.Седя на някаква спирка , чакайки батмана и мислейки стратегии.
Протос и зерг какво да правим, сигурно има начин - Казвах си аз осъзнавайки превъзходството на Didi, Mr.X и останалите.
Не след дълго се появи и Батмана с бърза крачка.
-Хайде да мачкаме - Каза той с доста съркастичен глас и се засмя.
Сякаш точно тогава просто вече не ми пукаше, просто исках да играя.
Вървяхме през някакви поляни между блоковете и търсехме клуба. В един момент забелязахме тълпа хора пред една постройка. Приближихме се и забелязахме,че това са Didi и останалите. Вече бяха там и се приготвяха за турнира.
Не знам защо но нямаше много хора, може да са били наплашени от предишните турнири. Не знам...
Тегли се жребии и започна боя. Като по чудо седях и играех без никакво притеснение без грам страх, а поглеждайки Батмана сякаш бях Робин. Докато се усетя играехме перфектно заедно, всичко ни се получаваше.
Синхрона беше уникален, всеки знаеше кога да покрие другият или как да помогне.
Игрите течаха а ние биехме среща след среща. Така стигнахме до 1/4 финал имаше 8 двойки, а на нас ни се падна да играем с Kid и Goro. Много стабилни играчи, много известни за тогава.
Започнаха игрите и след около 40 минути ожесточен бой резултата беше 2:0 за тях.
Всички двойки приключиха и 1/2 финалистите бяха ясни.
-Да си ходим ,че се изнервих - Каза ми Батмана. Вече я нямаше усмивката на лицето му.
-Добре, хайде да се махаме от тука - Отговорих му аз и се запатихме към вратата на клубчето.

-Чакайййййййтееееееее- Изика глас зад нас.
-Чакайте малко ,че стана голяма глупост!!! - Говореше организатора на турнира.
Оказа се,че една от двойките които са на 1/2 финал няма как да играе и трябва да си ходи.
-Защо какво има ? - Казах аз
-Ще теглим чоп кой да продължи от отпадналите, защото трябва да запълним едно място. - Каза чичкото
-Уффф айде да си ходим и без това няма смисъл - Каза Батмана и се запъти към вратата
-Чакай бе чакай 2 мин може пък да имаме късмет- Казах му аз и го спрях
Чакахме да напишат листчета с имената ни и да изтеглят чопа, а Батмана седеше недоверчиво и искайки да излезне от този ад.
Жребият тъкмо щеше да се тегли и Батмана излезна от клуба. Една минута по-късно се чу:
-Батмана и Sweeper продължават! - Казано от чичкото
Не можеш да повярвам и изтичах навън да настигна Батмана.Спрях го и го накарах да се върнем. Имах чуството, че до последно той не ми вярваше,че ще играем още поне 1 игра.

Ако трябва да съм честен не знам кой ни беше опонент в този момент. Знам само,че бяхме още по надъхани и сякаш знаехме,че сега е моментът.
Играехме Protoss и Zerg срещу същите раси. Имахме страхотна система!!! Аз ръшвах дарк а той правеше самоубиици да им убива оверлордите за детекшън.... И това работеше перфектно.
Опитвайки се да спрат хараса ни ние събирахме големи армии с които после ги премазвахме. Всеки от нас знаеше,че самичак не може да победи нито един от тях и като механики и бързина сме по-слаби, но като отбор се чуствахме по-силни.
Игрите продълважаха доста настървено и резултата беше 1-1. Имаше правило в турнира, ако играта не е свършила за 30 минути се гледат точките.
Последната игра от 1/2 финала беше уникална : Lost Temple
Goro и Kid не можеша да повярват колко отпор им даваме и как дори сме 1-1.
Започнахме и сякаш всичко се нареждаше супер. Направо ги смазвахме, печелехме много битки и се развивахме уникално. В един момент те хванаха въздушните експанди и просто се защитаваха.
-Остава 1 минута и спираме играта- Се чу глас зад нас
Какво по дяволите?!?@!?@ Ама ние бием защо какво как ?!@?!?
В миг казах на Батмана : СТРОЙ КАКВОТО МОЖЕШ ЗА ТОЧКИ !!!!
Започнахме да стройм хетчерита и какво ли още не само и само да направим точките.
Неусетно една рака се промъкна иззад мен и спря играта. Скор скрийна се появи а аз още не бях пуснал клавиатурата и мишката помпайки "B" "N".
Започнах да смятата големите от по 5 цифри числа и затаих дъх.
-Goro и Kid продължават - Се чу зад мен глас!!
Някой бе седнал и бяха сметнали на някой от другите компютри резултата, а те се прегъщаха и се радваха.
Седях и смятах, не можеш да повярвам какво се случва. Батмана вече беше излезнал навън ядосан, а аз седях просто там и гледах скор скрийна.
Смятам ли смятам и нещо не излиза. При всяко смятане излиза,че ние бием. Седя самичък на пц-то и смятам отново... Отново сякаш ние бием. Правя скрийншот и ставам от стола. Отивам до съседният компютър където бяха сметнали резултата.
Започвам отново да смятам. В един момент осъзнавам,че има разлика в числата. Няколкото секунди разлика на излизане от играта е показала други резултати на различните компютри...
Леко смутен но и с надежда отивам при организатора и го питам:

-Нали на моя компютър изтече времето и там трябва да се сметнат резултатите?
-Да защо ? - Попита Чичкото
-Ами защото при мен резултата е различен- Отговорих аз леко смутен.
-Чакай да погледна! - Отговори Чичкото
Докато се усетя той си проправяша път измежду всички играчи и кибици които се радваха и коментираха игрите, достигайки машината на която седях.
Седна на стола с химикалка и елка в ръка и започна да смята. След около 2 минути стана и кресна :
-Чакайте има промяна !
-Напред продължават Батмана и Суипъра.
Дори и не се замислих и пропровяйки си път навън избутах 2-3 батковци от които за малко да си изям шамарите.
Излезнах навън а Батмана го нямаше... В един момент го зърнах на около 100 метра от клуба, вървеше към спирката.
-Чакай бе братле продължаваме - Виках аз настигайки го !
-Кво да бе-Каза Батмана прикривайки отново усмивката връщайки се на лицето му.
-Да бе сметнали са грешно айде да се връщаме,ще играем поне още веднаж !!! - Казах му аз умирайки от кеф.
-Ебаси якото, леле не мога да поврявам ще играем финал ! - Каза Батмана с ироничен глас.
Сякаш нещо не ни даваше да си тръгнем и мястото ни беше там. Имах,чувството,че нещо хубаво ще се случи.
Игрите започнаха и дори не разбрах кога свършиха.
Към центъра, каза Батмана и таксито потегли. Треперейки поглеждам в ръцете си и доволно броя 120-те лева от първото място на турнира.
Отдъхнах си а поглеждайки назад през стъклото се виждаха недоволните физиономии на всички тези фаворити, които ние незнайно как успяхме да победим.Там бяха и Didi и X. Докато се усетят ние просто си тръгнахме.
С задоволство, с удовлетворение, дори леко изненадани, но най-вече щастливи.
Никой от нас не знаеше какво следва. Дали това е началото или пък просто имахме късмет? Ще разберете в следващите материали ( ако има такива ) :)

Това е истинска история и е една малка част от преживяванията ми с тази игра. Ако ви е била интересна ще се опитам да я продължа с години. Мерси за четенето.

Това беше добро, хареса ми :) Това може да се получи яка тема с която да споделяме подобни истории! Доколкото ги помним де...

Licus написа:
Това беше добро, хареса ми :) Това може да се получи яка тема с която да споделяме подобни истории! Доколкото ги помним де...

Радвам се,че ти е харесало. Мога да напиша още поне 10 такива като вече последните 3-4 ще са за ск2... :) Истории много.

Ще ми е интересно ако и някой друг напише подобно нещо.

налегна ме тежка носталгия като го прочетох това :D

:)

Интересна история. Звучи като приказка, но е по-готино, защото е реалност. С радост бих прочел и бъдещите издания, ако има такива.

Sweps написа:

Licus написа:
Това беше добро, хареса ми :) Това може да се получи яка тема с която да споделяме подобни истории! Доколкото ги помним де...

Радвам се,че ти е харесало. Мога да напиша още поне 10 такива като вече последните 3-4 ще са за ск2... :) Истории много.

Ще ми е интересно ако и някой друг напише подобно нещо.

Напиши всичко което се сетиш, ще се радвам, пък и не само аз, на малко носталгия по ОНЕЗИ дни

Моята няма да я разказвам, малък град, бедно семейство, няма кинти, бях на 10-11... :)

Супер вдъхновяващо и приятно! Браво братле, добре написано

Страхотно е написано. Радвам се, че го сподели с нас.

Eвала Sweeper! Много яко си го разказал! Трябва да си смениш името на Робин... Цял живот имаш някой Батман да те керива та и до ден днешен! Хехе шегувам се естествено

Браво , много спомени изникнаха в съзнанието ми , след като прочетох това :) . Тогава StarCraft наистина беше магия , супер зарибяваща магия .

Супер приятно написано .

Много добро! Нямам търпение да прочета следващи истории ! Браво на Sweeps ! Ще са ми интересни и истории от btmn , NotHx, Manny , Principino , Letalis, Numi ... моля пропуснатите от мен имена да ме извинят !

P.S. ... Sweeps , не се бави , а следващата история пиши !

Браво! Наистина е добро. Надявам се това да подтикне и други да споделят подобни историйки. А ти, Sweeper, продължавай все така. Ще следя с интерес.

Явно съдбата те е събрала с Крафта

part 2?

дано има скоро :)

Страхотно , ще чакаме с нетърпение Сезон 2 :)

Евала разкажи къв ламер беше и как Slayers_boxior те учише

Wanna BE пиши в друг пост. Нито тук нито някъде другате са или ще чуят за вас...

zapali mu fesa