Малко разсъждения ще нахвърлям в тази тема, която сега отварям.
Тези дни се консултирах с Леталис дали да се занимавам изобщо. Той предполага, че ще стане спам фест с хейтърски тъпотий, а аз съм сигурен, че ще стане така.
Общо взето следната тема ще я оформя в два абзаца:
- За мен;
- За всички останали.
Който не ме знае (въпреки, че рано или късно в това комюнити неминуемо се срещаме) аз съм Борислав и съм лидер на националния отбор и отбора на pSi (
ТУК има повече информация) в дисциплините StarCraft: BroodWar (който по обясними причини не съществува от година и половина) и StarCraft2.
Историята ми като геймър в тази сфера датира от около 2002ра година. Докато бях млад играч и все още на никого непознат играех основно в West сървъра на Близ. Малко по малко започвах да играя с различни хора, да посещавам канали на различни корейски отбори, да играя срещу по-добри и стойностни играчи. Един ден започнаха да ми пишат разни корейци, които явно можеха да пишат що годе на английски и така тренирах с наистина добри играчи. Постигнах едно сравнително сносно ниво, побеждавах по-голямата част от добрите чужденци.
От тук започват размислите ми за толерантността.
- Никога, в нито един момент не съм си позволявал да се правя на интересен на хора с повече опит и повече умения, даже напротив, винаги се притеснявах да заговарям такива хора и като цяло трудно комуникирах с тях. Въпреки това човек, като стигне едно добро ниво, добрите играчи сами го намират и започват да се интересуват от него и да тренират заедно. Критикували са ме, критикували са ми играта и аз винаги съм гледал да извлека ползата от тази критика, като си взема бележка и се уча от знаещите и следя можещите.
През живота си никога не съм критикувал наистина успелите българи в гейминга, защото най-малкото те са вдъхновение за родния геймър. През годините сме се запознали с тях и мога ги уважавам защото са постигнали много повече от останалите (най-малкото!). Трябва да уважаваме тези които са преди нас.
Какво е положението в момента?
- Хората си цъкат, бият тук таме някого и стават голямата работа. Срещам често хора, които не са чували ника на Insomnia (демек X-са, човекът, който донесе златен медал на България в дисциплината WarCraft3 преди почти 10 години) или Beast (Christian - 3ти на WCG в BW), което според мен е умопомрачително. Никой не е длъжен да знае за тези хора разбира се, но ако твърди човек, че се интересува от играта и историята на България в електронните спортове, няма как да не ги е срещал тези никове.
А това, че не знаете някого не означава, че трябва да го подминавате с лека ръка. Човек, ако има претенции в дадена област то той знае историята и се опитва да пише бъдещето, поне своето.
Мен ме озадачава едно, през последните 4-5 години в българската сцена около StarCraft гейминга единствените хора които работим за нея, поддържаме я жива, с инфраструктура смея да кажа сме аз и Леталис.
Изведнъж идват нови хора, които си казват "Аз съм най великия" и не се интересуват от нищо друго освен самите себе си. Добре, бъдете щастливи, играйте играта, но не ни карайте и ние да ви казваме, че сте най-великите. Пред очите ми са минали буквално стотици играчи за последното десетилетие, които са дошли и са си заминали. Десетки турнири са се случили със и без награден фонд. Десетки лиги съм участвал и съм организирал. И много, много други неща са ми минали пред очите и ръцете, за да си позволя да признавам разни хора и да им казвам това което те самите искат да чуят.
Понеже започнах да вкарвам и Леталис в разказчето ми.
Преди няколко дни той ми каза как малко по-старите хора в тези среди като нас не сме достатъчно толерантни към новодошлите, как не ги търпиме и как гледаме снизходително едва ли не на тях. Може би е прав, но аз не съм съгласен.
Доказателство е чисто и просто отборът, който водя. В него сме постигнали един микс от BW имена и хора, които са напълно непознати за RTS сцената до момента. Разликата е там, че тези хора нямат самочувствие до небето и не държат да се знае за тях, а искат хората да говорят за техните успехи, когато бъдат на лице, а не за техните разпри в Интернет. Искат да се учат и да играят и го постигат.
- Да сте видяли, някъде zletak или invincible (например) да пишат колко са велики и как не искат да чуват мнението на разни хора? НЕ!
На същия принцип искам и да направя една евала на Giantt, който е имало и критики и хвалби към него, но той винаги е бил неутрален и просто си е гледал играта. Лично аз след някои мачове, които съм му гледал чат пат съм му давал някой съвет за играта му, може да не е бил добър, може и той да си го е знаел, но ако не друго ме е изслушвал (надявам се) и не е изглеждало, че си казва "къф си па ти да ми говориш за играта ми".
Такъв бях едно време, когато се учех и имах цели в гейминга. Такива хора и харесвам. Вече нямам нито желанието да се доказвам, нито чувствам нуждата да го правя, като играч. От друга страна винаги, когато някой ме потърси за помощ или съвет се отзовавам и помагам, ако разполагам с нужното време и възможност - списъка с играчи, които уча и съм учил да играят не е малък.
Въпреки, че аз имам различен подход, предпочитам да науча някого как да мисли правилно в играта, а не да зубри стратегии и билд ордъри. За да бъдеш най-добрия трябва да се научиш да мислиш правилно, да експериментираш и да измисляш нови неща, защото следваш ли вече отвърдените пътеки, ти със сигурност ще бъдеш на опашката зад този, който прокарва партината.
От тези ми разсъждения и мисли, и история аз окончателно заявявам, че толерантността ми свършва. Не мога да търпя хора, които не мислят. Не мога да търпя хора които се мислят за велики, а нямат и един истински успех. Не мога да търпя всезнайковци.
Вече няма и да се опитвам.
П.П. Всеки човек има различен праг, за да нарече нещо успех. За по-слабите успех може да бъде промоция в Мастър дивизия. За малко по-силните да вземе някой малък турнир. Просто, аз като човек видял доста през монитора летвата е вдигната малко по-високо.
Истински успех за мен бе когато Draco отиде в Корея да тренира и играе в корейските лиги - до този момент го бяха постигали това не много чужденци - Rekrul, Grrr, Elky, Legionnaire, PJ, Legend (може да пропускам още някой). Всеки има различни цели и идеали, но има една фраза "Човек е толкова голям, колкото са мечтите му", a аз мога да ви кажа не бъдете дребнави, ако искате да играете и да успеете не смятайте малкото за успех а се целете в звездите и ги свалете... до една!