Мислех, че вече съм писал за това, но прегледах публикациите си и виждам, че съм го пропуснал. Обичам да се връщам назад, така че нека видим какво стана през изминалите десетина години.

Връщаме се някъде около двехилядната година. По това време Letalis е 5-6 клас, компютъра за него е странна машина, а игрите са асоциация с футбол и тенис на маса- не StarCraft и герои вдигащи -,- левели.

Та, по това време прекарвах почти цялото лято на село, близо до Троян, мястото бе чудно, спомените свързани с него също. А пък когато се връщах в Плевен, след няколко месеца отсъствие, винаги имаше нещо ново.

В онова съдбовно лято на не помня коя година, това бяха компютърните клубове.

С топка под ръка тръгнах да търся момчетата, с които обикновено играехме в двора на училището ни, докато вече ставаше прекалено тъмно, за да играем и прекалено късно за да сме на вън. Успях да разбера къде е един от тях- до входа на Vader, имаше клуб, той работеше там, но тогава (за щастие) ние не се познавахме. Отидох там, намерих моя човек и за мое учудване той "играеше" на някакъв компютър, мястото беше претъпкано с "кибици", а аз въобще не разбирах какво удоволствие му доставя да маркира някакви балони с зелени кръгове (което после се оказа select на carrier) ;O

По време на едно междучасие питах един друг приятел какво е всичко това и той ми обясни какво е компютърен клуб, StarCraft, Shogo (което тогава беше доста популярно там).

Всичко това ми изглеждаше доста тъпо в началото, а и честно казано не разбирах нищо. В едно друго междучасие обаче отидохме до въпросния клуб, платих си там за някакво време и бях въведен сред компютрите и с коя игра стана това вероятно можете да се сетите. Първото ми докосване до мишка беше по време на теранските мисии и в края на сесията вече знаех, че трябва да пращам работниците да събират ресурси, а когато имам такива, мога да правя маринета ;О

И така се започна....следобед играехме, доколкото имахме пари за това, а по време на часовете и междучасията обсъжахме стратегии и игри, които сме направили или гледали преди това. Макар и ограничени в границите на един квартал, пред нас се откриваше цял един нов свят. Бяхме супер, ама супер зле, и все пак играта ни носеше удоволствие повече от всякога.

Ако се върна към онази първа стъпка в компютърен клуб, трябва да кажа, че освен балоните обградени от зелени кръгове, на един друг компютър видях и дракони, черни и червени. В последствие играта се оказа Heroes 3- заглавие, от което също имам немалко топли спомени.

И така си минаваше времето, клубовете се затваряха и отваряха, изникваха нови, залязваха стари, но все пак бяха доста. Дните преминаваха в измисляне на откровено тъпи стратегии, футбол, игра в прохладата на клуба и после пак футбол, докато не стане време да се прибираме.

Някъде по това време Vader изигра паметната си игра, в която с малко сторм успя да спре атаката на двама човека, играещи срещу него. Това вероятно ви звучи тъпо, но за мен е ярък спомен. По това време, той бе сила в квартала и в този момент играеше сам срещу тях- сам протос, срещу теран- Гуцев и зерг- Митко Каракашев ;О Картата не помня коя беше, но знам, че съотборниците събираха зерглинги и маринета под рампата на Vader, които той обра със Сторм. И не просто сторм, а сторм придружен от възхищението на кибиците, сред които бях и аз.

Ах, толкова много истории, но ще ги пропусна. След този период, дойде времето на Quake 2 и StarWars: Racer за нас. Heroes 3, Mortal Kombat 4, Half Life ;O също ни вълнуваха. Имаше някаква магия в това как една игра можеше да развълнува целия квартал. Знаеше се, че когато се играе quake, едва ли не всички играят quake. Можеше да започнеш да говориш за Heroes 3 и да знаеш, че всички се интересуват именно от това.

И през цялото това време, една игра продължаваше от време на време да си пробие път, BroodWar битки имаше, ненадейни мрежи и отборни мачове. Много от нещата съм забравил, но помня онази игра на BGH, в която тонколонките на компютър #6 бяха включени само и само да се чуе от тях "Battlecruiser operational", когато никой не бе подготвен за това. Паниката беше във въздуха, но имаше и усмивки, може би защото всички тогава предполагахме, че това е момент, който ще запомним.

Масата guardian + devourer, които спрях с бомба в собствената си база...

И така годините минаваха, обзе ни WarCraft 3 манията, от която имам много хубави спомени също, последва Diablo 2 надпреварата за левели и предмети ;О но преди това да се случи, едва тъмна фигура бе посяла семето на моето бъдеще.

sviniata бе дошъл в клуба и беше оправил настройките за StarCraft игра в Headoff. Нещо, което днес ни се струва нищожно, тогава беше ценно ноу хау и Headoff ни завладя. Помня как, Diablo манията беше завладяла всички, а аз се опитвах да играя 2v2 в Headoff, толкова далеч от истината и все пак опиянен от новостите, които едва сега съзирах в игра, която бях играл толкова много пъти.

Знам, че много от нас обичат да се заяждат със sviniata, който също толкова обожава да ни го връща вербално ;О Истината е обаче, че като изключим играта на vader 1vs2, мачът sviniata vs Nichy е един от малкото, които са се отбелязали в съзнанието ми. Въпросната среща беше изиграна малко след като sviniata ни беше направил част от Headoff. Картата беше Lost Temple, а играта дълга и мъчителна и за двамата. sviniata успя да си спечели голямо предимство благодарение на многото си корсари, когато играта вече беше доста напреднала, а той ги криеше доста време. Помня, че тогава десетина, а може би и повече човека се бяхме събрали зад него, за да гледаме протоса, който за нас беше недостижимо добър. В последствие sviniata спечели тази игра, а ако не се лъжа, по време на нея се чуха доста охкания и ахкания от възхищение от страна на публиката, сред която бях и аз. sviniata спечели играта в крайна сметка, запази риплея на пощата си и спечели уважението ни тогава. За мен обаче още не беше дошъл момента, в който другите игри щяха да спрат да ме вълнуват.
.
.
.
.
В крайна сметка Diablo-то ми поомръзна, направих своя обратен завой към StarCraft и открих сайта на Xerg, в който имаше информация за това как някакви играчи в Корея играят по телевизията. Някъде по това време се запали пламък, който и до сега не мога да угася. Xerg в крайна сметка спря да поддържа сайта си, но тогава аз вече бях решен- щях да разбера как се правят сайтове и да надградя започнатото.

Предполагам, пишейки този текст днес, още не съм се отказал. Има още куп подробности, които мога да добавя в текста, но идеята ми беше просто да споделя, че се радвам, че нещо, което промени живота ми преди 10 години, ми доставя радост и до днес.