Довиждане Tempest

Tempest не е един от играчите, които често попадаха във фокуса на фенското внимание през изминалия про BroodWar сезон, но той в никакъв случай не беше и непозната фигура на корейската сцена. Когато fomos публикуваха интервютата с играчите, които на 22 ноември прекратиха прогейминг кариерите си, бях изправен пред избора на кой от тях да отделя внимание.

Малко по-късно обаче се убедих, че всички заслужават нашето уважение, защото са ни предоставили не една и две игри и часове забавление с корейския BroodWar. Ето го и превода, на това, което Tempest имаше да каже за последно:

Наскоро научихме неприятната вест, че си решил да прекратиш кариерата си.

Tempest: Веднага след като отпаднах в последното издание на OSL в Ro36, казах на треньора, че искам да приключа с прогейминга. Тогава просто не ми остана нищо, за което да се боря. Треньорът ни обаче ме убеди да изчакам края на Proleague, да помисля и да обявя решението си тогава. Претеглих вариантите, стоящи пред мен и невиждайки бъдеще в кариерата си, сметнах, че единственото, което мога да постигна, е да бъда в тежест на отбора. И така се стигна до тук.

Можеш ли да ни кажеш точно кога взе своето решение?

Tempest: След като спечелихме Proleague бях разколебан. Starcraft бе голяма част от живота ми. Аз бях прогеймър в продължение на пет години, а подготовката ми да стана такъв беше започнала много по-рано. На моята възраст обаче вече е време за военната служба и не исках да я отлагам повече. И все пак се чудех дали пък да не продължа още една година. Трудно е да оставиш детската си мечта в миналото, знаете как е.  Затова и ми отне повечко време да достигна до финалното си решение.

За феновете това все пак е изненада. Ти дори се появяваше на всички участия на KT Rolster напоследък и беше част от случващото се.

Tempest: Преди няколко седмици все още не бях взел твърдо решение и затова участвах в събитията на тима, но внимавах да не издам намеренията си. Всъщност, планирах да се оттегля тихичко и да не привличам медийно внимание към себе си, така че в момента съм малко притеснен. Наистина ли краят на кариерата ми е толкова голямо събитие? (смее се)

Мислил си дълго. Има ли нещо, което в крайна сметка те убеди?

Tempest: Преди не се бях замислял за края. Винаги съм искал да ставам по-умел играч и се стремях да съм най-добрия. В първите 2-3 години израсвах. В следващите две години чувствах, че изоставам от хората около мен, но продължавах да се опитвам на инат. Миналата година спечелих игра във финала и направих още няколко победи тук и там. Но все пак последните месеци бяха мъчителни за мен. Имах постоянно съпътстващ ме кръстопът вътре в себе си. В прогейминга съм от доста време и започнах да се замислям за бъдещето си и т.н.

Разкажи ни за проблемите ти след отпадането от OSL.

Tempest: Получих много слаба оценка за представянето си. (смее се) Освен слабия рейтинг на феновете и аз самия счетох играта си за една от най-лошите, които съм провеждал някога. До този момент вървях добре в турнира и смятах приготвените си стратегии за безпогрешни. Проблемът дойде, когато загубих въпросната игра още преди да съм показал каквото и да било от тренираното. Бях изтрил всичко от компютъра си освен играта, за да се подготвям на сто процента за мача. Спах по 3-4 часа на ден и тренирах през останалото време. Дадох най-доброто от себе си и това ми носи известна доза облекчение. Сега вече нямам за какво да съжалявам.

Феновете те харесваха, защото стила ти на игра напомняше на името ти - "Tempest"

Tempest: Независимо от това какъв ще е резултата в мача, винаги съм искал с игрите си да доставям удоволствие на хората, които гледат. Съжалявам за това, че ви разочаровах през последната година. Освен да печеля, аз исках да съм този играч, който с радост да гледате в края на един изморителен ден. Много държах на това.

Какво е първото нещо, което ти идва на ум, когато се замислиш за прогейминг кариерата си?

Tempest: Като изключим напрежението от това дали ще спечелиш или загубиш всяка една игра, мисля че съм късметлия. Не съм постигнал нищо кой знае какво, но феновете винаги са ме подкрепяли. Мечтата ми в началното училище бе да стана прогеймър. Гледах играчите по телевизията и исках да бъда на тяхно място. Именно това и правех в последните пет години, така че мога да кажа, че съм сбъднал мечтата си. Единственото, за което съжалявам, е че изпуснах възможностите да се изкача дори по-високо.

Като говорим за разочарования, имаш ли и други такива?

Tempest: Най-голямата ми сила и най-голямата ми слабост беше това, че се опитвах да поднасям интересни игри на публиката. За един прогеймър най-важното нещо е да побеждава. Аз обаче исках да се забавлявам и да правя игрите интересни за хората и така и не успях да намеря баланса между победите и забавлението. Аз обичах играта StarCraft, но всичките правила и стремежа към победи на всяка цена за мен убиха удоволствието от нея. От друга страна обаче, научих много за професионализма.

Как реагираха близките ти хора на твоето решение?

Tempest: Бях прогеймър в KT от деветнайсетгодишен, а сега съм на 24. Следващата година навършвам 25 и вече закъснявам с военната си служба. Мисля си, че повечето хора около мен ще го приемата като нещо, което е нормално за тази възраст. Знам, че можех да се отнасям по-добре с близките си през последните години и съжалявам, че не го сторих. Ще използвам следващия си шанс, за да ви се реванширам. Особено съм благодарен на съотборниците си. Знам, че някои от вас искаха да остана още в отбора, но ви благодаря, че уважихте решението ми.

Чухме, че исках да продължиш образованието си.

Tempest: Имах две мечти преди да стана прогеймър. Едната вече я постигнах и съм благодарен за това. Втората беше да стана прогеймър и когато трябваше да избирам по кой път да поема, аз се спрях на прогейминга. Все още имам желание да науча още за тази сфера, да срещна нови хора там. В армията обаче ще постъпя на редовна служба. Нямам намерение да кандидаствам за играч в Air Force ACE.

Искаш ли да кажеш нещо за финал?

Tempest: Понякога съм изпитвал лоши чувства към треньорите, но като цяло имам много, за което да съм им благодарен. Чак сега осъзнавам колко много са направили за мен и как са ме подкрепяли през годините. Винаги ще съм им благодарен за това. Искам да благодаря и на съотборниците си, към които често бях един дръпнат по-възрастен играч. Не знам защо толкова често бях ядосан за нещо. Време е да поработя над себе си. (смее се)

Благодаря ви за спомените. Горд съм, че бях член на KT. Надявам се приятелствата ни да продължават и ще се старая да не ви разочаровам, защото като бивш член на отбора, това е мое задължение.

Що се отнася до феновете, благодаря ви. Моля ви, не атакувайте прогеймърите с изказванията си, защото всеки от тях работи много и дава от себе си, за да ви достави удоволствие по време на мачовете. Ние също сме хора и правим грешки. Надявам се, че ще ни прощавате по-често за тях в бъдеще. Всички ние се стараем, подкрепяйте ни.

Източник: http://www.fomos.kr/board/board.php?mode=read&keyno=121312&db=Global